© Анелия Николова
Галерия Дебют изложба на комикс-художника Стоян Шиндаров "Повторното начало"
Доста преди по българските кина да се завърти филмът на Питър Джаксън по "Властелинът на пръстените", романът на Дж. Р. Р. Толкин се появява като комикс в списание "Дъга". Историята на българския комикс започва да се пише някъде около Втората световна война. Това разказва Александър Въчков, който е запален колекционер на комикси.
Един от любимите му художници е Стоян Шиндаров, автор в "Дъга". Въчков се заема да открие роднините му и успява да извади наяве непоказвани творби на художника, които вдовицата му и дъщеря му са запазили. Сега тези творби са част от изложбата "Повторно начало" в галерия "Дебют" (Художествената гимназия за изящни изкуства), която е отворена до 16 декември.
През соца и преди това
Първият брой на "Дъга" е от 1979 г. Дотогава във времената на тоталитарния режим децата са имали достъп единствено до френското списание "Пиф". Западното издание е допуснато само благодарение на френската комунистическа партия. Когато излезе "Дъга", казах си, че това е "Пиф" на български, разказва колекционерът.
Увлечението му се заражда заради илюстрациите във вестниците, които е наследил от баща си.
Всъщност историята на комикса у нас започва от "Илюстровано четиво", вестник "Весела дружина" и списание "Чуден свят". През 40-те на 20 век са излизали седем вестничета, които са предлагали разкази в картинки. "В различни дни са излизали, явно е имало някаква договорка, за да не се дублират", шегува се Въчков.
В тях са публикували художници от ранга на Стоян Венев и Вадим Лазаркевич.
Близо 20 години след последния брой "Дъга" продължава да бъде символ на българското комикс изкуство. Има сайт, посветен на изданието, страници във Facebook и почитатели във форумите на българското комикс общество. Въчков посочва, че почитателите на изданието във Facebook са над 13 000, родени предимно след края на ерата "Дъга", което подсказва, че списанието придобива колекционерска стойност.
"Дъга" и Добромир
Най-харесваният навремето според статистически проучвания на колекционера е героят Добромир. Може да бъде сравнен със Спайдърмен или Супермен. Той е е създаден от художника Евгений Йорданов. Добромир е българин, посветен в източни бойни изкуства, който живее по времето преди падането на България под османска власт.
Исторически сюжети са в основата на много български комикси. Самият факт, че последните комикси, които са се появили, са с историческа тематика, говори, че и издателите, и създателите на комикси все още търсят изява именно в истории от миналото, смята Въчков. Според него проблем на българския комикс днес е сценарият. Например Добромир е плод не само на добра графика, но и на интересен сценарий.
"В 9 от 10 случая, когато един художник се заеме да си прави сам историята, на втори-трети епизод увяхва, защото е свикнал визуално да изразява това, което е в мислите му. Един пишещ човек – той си представя по друг начин нещата", казва Въчков.
© Сибила Коритарева, Арт Фест
Новата комикс ера
"През последните 2 години ставаме свидетели на изгрева на новата комикс ера, защото авторите, които доскоро се учеха, вече узряха до такава степен, че създават комикси на световно ниво", казва Сибила Коритарева, автор на най-новия комикс роман у нас - "Бяс". Един от главните персонажи в комикса – Пеш, се превръща и в първата българска екшън фигурка. Според Коритарева предстои да наблюдаваме създаването на невероятни комикс романи, защото хората вече знаят какво правят и най-вече как да го правят. Същевременно ниското заплащане е демотивиращо. Според нея в България не се осъзнава значението на комикс изкуството, а има талантливи автори, които не отстъпват на тези в Белгия, Франция и САЩ. Никой обаче не се заема да популяризира това изкуство и обикновено авторите се радват, когато някои изобщо реши да отпечата труда им във вестник или брошура, казва Коритарева.
Самата тя се посвещава на популяризирането на българското комикс изкуство. След като печели втора награда за комикс на европейски конкурс на тема "Какво означава да бъдеш гражданин на Европа?", заедно със съпруга си създава издателство за комикси и анимация. Grozen Entertainment цели да популяризира "качественото съвременно изкуство с марка MADE IN BULGARIA", казва Коритарева.
Сибила Коритарева, автор на комикси
Сибила Коритарева
Има младо комикс общество
Има ли българско комикс общество?
- Има младо комикс общество, да. От около 300 - 400 човека, свързани чрез социалните мрежи или различни арт форуми. Започна да се оформя чрез форума на издателство "Артлайн" преди около 7 години. Постепенно се разви и разпредели по предпочитания - в още няколко интернет форума. Мангата е един от най-предпочитаните стилове за комикси в тези форуми. Почитателите на комикса в България обаче са повече – с поне още сто-двеста хиляди. Това са хора, които харесват комикса като изкуство, като формат, като забавление, които едно време са чели "Дъга", "Pif", "Мики Маус", "Доналд Дък" и т.н. Хора, които са пораснали вече, които нямат време да се посветят на общуването с други комикс фенове, но въпреки това съществуват като такива ъндърграунд и купуват комикси за децата си, посещават комикс изложби или просто четат с удоволствие комикса в месечното списание, което са си купили, което са отворили да прочетат онлайн или на iPad-а и iPhone-а си.
На коя от трите основни комикс школи - американска, европейска, азиатска, сте почитател? Защо?
- Трудно е да категоризирам школа, защото харесвам конкретни автори и художници, а не стилове или издателства – независимо в какъв стил е рисунъкът. Стига да е качествено – харесва ми. И все пак, ако трябва да изберем географска ширина непременно - обичам европейски комикси и след тях голяма част от американските комикси. По-конкретно продукцията на френските издателства "Soleil", "Dargaud", американските "MAD" и "Dark Horse Comics". Иван пък много харесва манга стиловете.
Александър Въчков, колекционер на комикси
Поне извън България се развиваме добре
© Анелия Николова Колекционер на комикс Александър Въчков
Текстът или картината се възприема първо?
- При мен са картинките, при някои сигурно е текстът. Разбира се, когато има и добър сценарий, един комикс има по-големи шансове да стане популярен, дори когато рисунките не са толкова добри. Например преди няколко години комиксът "300", който стана много популярен, е по комикс на Франк Милър. Самата рисунка е далеч от съвършенството. Това говори, че явно един добър сюжет, съчетан и с графика, която в дадения момент е актуална, може да доведе до успех на един комикс.
Коя школа предпочитате?
- За мен европейската определено е най-добрата, защото съм развил естетиката си и любовта си към комикса на база на образци на европейската. Съответно и най-добрите постижения на българския комикс засега са именно в стилистиката на европейския комикс. Разбира се, имаме добри постижения и в японския стил – Дани Атанасов (с никнейм Сатанасов) има няколко награди от японски фестивали на комикса, имаме двама художници, много добре реализирани в Щатите – Александър Малеев и Виктор Кълвачев, които работят в американски стил, и явно, че тук школовката ни е добра и можем да се адаптираме според интересите на пазара. Това звучи оптимистично. Ако не в България, поне извън България се развиваме добре.
